|
Всички сме чували за живите мъртви - някои твърдят, че са ги и виждали. Наричат ги по различен начин: ходещи трупове, неживи, гулове, но най-известното им прозвище се обозначава с термина "зомби"…Обикновено свързваме зомбитата с едни от най-нелицеприятните ужаси: разложени хора, завърнали се към живот, за да се хранят с живите; в най-общ план такава е и съвременната концепция за този тип чудовища.
В исторически план обаче фактите са по-различни и ни пренасят сред екзотичния фолклор на Хаити, защото зомбитата са явление, срещащо се основно във вуду-магията. "Зомби" е дума с креолски произход, произлизаща най-вероятно от 'Нзамби' - име на западно африканско божество. Думата е популяризирана през 1929 г. от Уилям Сийброк, който описва преживяванията си на о-в Хаити в книгата "Магическият остров". Човек се превръща в зомби, когато му е направена магия или е прокълнат от черен вуду-магьосник - наричан 'бокор' или 'каплата'. Той умира и след смъртта си се завръща отново сред живите, но не помни своето минало - лишен е от разум и воля, а поведението му се диктува от неговия господар. В редки случаи зомбито възвръща разсъдъка си за момент, но само ако се срещне с нещо, силно развълнувало го приживе. Магьосникът, който го е съживил обикновено използва зомбито като роб, но клетите живи трупове често се скитат и безцелно. ...Срещите със зомбита в Хаити са ежедневие. Твърди се, че диктаторът, управлявал острова от 1957 до 1971 г. - Док Дювалие, имал гвардия от зомбирани войници. Много по-вероятно е те да са били фанатизирани от проповедите на Дювалие, който имал своя вуду-секта. Той обещал на поклонниците си, че ще се върне след смъртта си, за да управлява, но за щастие на хаитяни това не се случило. Има обаче десетки случаи на хора, появили се в домовете си дни след собственото си погребение. По-невероятни звучат историите за хора, завърнали се от света на мъртвите след години, време достатъчно за пълното разложение на тялото. За разлика от своите филмови побратими, хаитянски живи мъртъвци не са канибали и нямат за цел да задоволят глада си с топла човешка плът.
Научно погледнато зомби-феноменът има съвсем рационално обяснение. Под въздействието на силен наркотик човек може да изпадне в състояние, подобно на кома и жизнените му функции да отслабнат до толкова, че да го обявят за мъртъв. А щом влиянието на наркотика изчезне - човекът се събужда и всички около него изведнъж решават, че това е дяволско дело. Според една от теориите, намерили място в областта на психологията и неврологията, всеки човек е до известна степен зомби: става дума за огромен брой действия, които извършваме несъзнателно - възприемане на информация, запаметяване, двигателни функции. Зомбитата може да не са реални, но съществуването им е хипотетично и логически възможно. Именно затова те живеят и в областта на философията, често присъстват в дискусиите за връзката между душата и тялото, същността на съзнанието и поведението на човешките същества. А това води до паралел и с християнството и притчата за възкръсването на Лазар - едно от великите чудеса на Исус. Самият Христос също постига възкресение след смъртта си, но за разлика от хаитянските вярвания тук възкръсването е свързано не толкова с материята, колкото с душата.
В света на фикцията зомбитата не се съобразяват с религиозните традиции и щурмуват с глад и ярост цивилизацията ни. Едно от най-ранните зомби-създания в литературата може би е безименният хуманоид на доктор Франкенщайн, който скоро завзема и киното. Филмите експлоатират темата по различен начин - през 30-те и 40-те години на миналия век се появяват такива заглавия, като "White Zombie" и "I Walked With A Zombie", които оказват безспорно влияние, както на рок-музиканти от рода на Алис Купър и Роб Зомби, така и на съвременните кинематографисти. Човекът, който полага основите на модерния зомби-жанр се казва Джордж А. Ромеро. През 1968 г. филмът му "Нощта на живите мъртви" ("Night Of The Living Dead") променя не само жанра на ужаса, но и цялата концепция за ходещите трупове. Ромеро безспорно е повлиян от кино-заглавия като "Plague Of The Zombies" и литературни първенци като "Аз съм легенда" на Ричард Матисън, но чрез филмите си той стига по-далеч, превръщайки зомбитата в ужасяващи целулоидни чудовища: деконструктивни по своята същност творения с неутолим апетит за човешко месо. Именно това ги прави толкова страшни - те са бавни и лишени от интелект, но тяхната сила не се крие в бързината, а в численото им превъзходство, упоритостта и кървавия глад за плът. Но какво все пак ги кара да се хранят с хораω По-късно някои филми се опитват да отговорят на този меко казано уместен въпрос…
Италианецът Лучо Фулчи достойно отвръща на Ромеро с качествени за жанра творби в лицето на "Zombie" и "L'Aldila". "The Return Of The Living Dead" на Дан О'Банън пък е един от първите, които започват да пародират, нещо повече - зомбитата в този филм са бързи, а не тромави и са запазили своя разсъдък. Едно от най-новите заглавия е римейкът "Зората на мъртвите" ("Dawn Of The Dead"; оригиналът е дело на споменатия вече корифей Ромеро), който нарушава част от традициите, но остава верен на първообраза си - един канибалски апокалипсис, в който мъртвите завземат света за броени часове. Ако при някои ленти зомбитата са опит да се осмива или критикува обществото, то при други те са наказание за греховете ни. Но при всички случаи причината за появата им е или биологична, или фолклорна, а резултатът - винаги натуралистичен. И, разбира се, обикновено има само един начин за противодействие - куршум в мозъка! Все пак, в днешно време хуморът също е съставна част на жанра и ако ви е писнало да се стряскате, можете да се посмеете с такива заглавия, като британската сензация "Shaun Of The Dead". Родното кино, въпреки че е меко казано ретроградно, също има попадения - това са филмите на Валери Милев, най-известен от които е "Толстолоб". А за почитателите на компютърните игри пък винаги ще има зомби-пиршества в лицето на "Doom" или "Resident Evil".
|